петък, 9 септември 2011 г.

Дамският каяк отбор на Х-Клуб: 4 дни и 416 км по българския участък на ТИД

Дамският каяк отбор на Х-Клуб Александра Стайчева и Мария Павлова – Кели се включиха символично в тазгодишната регата ТИД - Tour International Danubien.
За разлика от участниците в гребната регата, които изминават 416-те км между Видин и Силистра за 14 дни, двете състезателки взеха отсечката за 3,5 пъти по-кратко време - само за четири дни (23-26 август). С двуместен каяк те успяха да поддържат средна скорост от 8,5 км/ч, а на места гребяха с цели 10,5 км/ч.
Най-трудно ни беше през третия ден, когато при Русе излезе насрещен вятър, споделят момичетата и допълват, че това е моментът когато скоростта им е паднала най-много – на 6,5 км/ч.
Допълнително препятствие по протежение на целия маршрут беше и бавното течение на реката (2,3км/ч-4,5км/ч), причинено от безпрецедентното безводие на Дунав тази година.
За разлика от десетките шлепове и пътнически корабчета, закъсали в плитчините, дамите изминаха съответно 118 км, 126 км и 105 км за първите три дни, а сутринта на четвъртия ден застигнаха регатата при село Ветрен, малко след Тутракан.
„В Силистра пристигнахме още следобед. Въпреки че на четвъртия ден гребахме само 65 км, умората вече си казваше думата. Аз лично нямах търпение да сляза от лодката”, разказа Александра.
Двете състезателки са единодушни, че рецептата за спринта по Дунава е проста: гребане по 15 часа на ден и кратки почивки – само по 40 мин на твърда земя и 5-10 мин на всеки час в лодката.
Не всичко от четиридневното приключение е изпитание на волята. Нищо не може да се сравни с усещането да се плъзгаш по бавната широка река, споделят състезателките.
„Природата по поречието на Дунав е прекрасна. Имаше много колонии от бели и сиви чапли, чайки, пеликани и зеленоглави патици. Заслужава си да се види.”, отбелязва Мария, която освен по екстремни спортове се увлича и по орнитологията.
И все пак, за решилите да се впуснат в подобно пътуване дамите от Х-Клуб имат един съвет – в никакъв случай да не се пренебрегва безопасността.
Както в планината, така и във водата най-опасното нещо е да се надцениш. Затова е добре винаги да има поне още един чифт очи, които да наблюдават ситуацията, споделят Александра и Мария и допълват, че самите те са пътували с ескорт от едноместен каяк.